Денят започва усилено, остава зад гърба ти като опашка,
Сякаш би искал да помирише пролетните цветя,
Сякаш би и скал да усети вкуса на въздуха,
Сякаш би искал да види светлината на млечното утро,
Денят започва като весела елегия, извинете неуместността,
Пълен с почтени обещания и щедрост,
Преминавайки лудо през очите ми,
С боси крака през трева и дим,
Едва има време за Самотен и влюбен в моя живот!
Повдига нагоре вежди
И не му се виждат бръчките от Дунава на моите дни
Пълен с естествена грация и безплатен,
Подарен ми от Бога
Като снежинка, видение на езика на Северното сияние,
Което ако съм разбрал, съм щастлив!
За щастие аз трябва да говоря с теб сега,
Светлината на очите ми
Която обичам като цветята и летящите птици,
Дъгата, утрешният ден и
И реалността в очите ти,
Защото в тях, въпреки че аз не виждам безкрая,
Виждам в тях лицата на хората каквито са,
Виждам лицата на хора, понякога безсмислени
Така че, ако очите ти не бяха красиви,
Пълни със смисъл и сенки на романтично очакване
На точната реалност, аз все още ще ги обичам,
Щастлив да търся в тях отразената ти душа.
Но така, Бог е направил нещата по-прости,
Радвайки ме от началото с твоята красота,
Която ти влагаш във всичко, което докоснеш,
Но най-вече в това, което оставяш на света,
Така че, твоите спомени ще бъдат една от красивите бъдещи поеми
Които другите по-талантливи, ще напишат за потомството,
Което означава нещо: моето щастие!
Твърде е... E prea
Твърде рано е да ти кажа че съм умрял,
но вие вятъра
небето е черно
пак бият камбани,
от земетресението на Земята.
Твърде рано е да ти кажа, че си отидох,
но тревата е суха
и няма листа,
и дъждовете плачат
навсякъде по света през цялото време.
Твърде много е да знам, че изчезвам
но вече нямам цветя
и напразно ме побиват тръпки
от предопределеното.
Много е рано,
но не твърде късно
и не е твърде скоро,
все още докато пиша
и мога да изкажа мислите си.
Превод: Лили Ганчева
Niciun comentariu:
Trimiteți un comentariu