PE BUZA UNEI PAGINI

Cu mulțumiri extraordinare doamnei LILI GANCEVA, un om minunat și un prieten statornic!

Аз не ходя по света като хората,
Аз не угасвам свикващо спокоен,
Аз не мога да придобивам безкрайни форми, 
И дори не се опитвам да се наведа.

Аз не преплитам сняг с целувки ,
Аз не се опивам от мириса на следващи вечери,
Аз не отминавам униженията в правото ми за справедливост,
Не съм продавач на босилек или пелин.

Аз не слушам гръмотевици дори с нагръдник,
Аз не слизам от сребриста небесна синева,
Аз не се храня с коледни звънци ,
Не се отдръпвам от същества, които лъжат.

С парчета от люспести дракони и от злато,
Със сенки на гледани и сладки ябълки,
Живея умело, без нечистотия, живота
На моите красиви и дълги дни.

С преодоляване на знаците на съдбата,
С кръчмарска глъчка погубващо сладострасна,
Разпалвам в моята екзотичност обич към плаващи острови
с жасмин, петунии и розов трандафил.

Видим за работа, нечестив на земята,
Безмълвен, окалян, напукан дишайки,
Викат ме снежинките в снежния устрем
Нужди от реки. Враждите ме притесняват.

В поле от недели и в изтощителни сълзи,
С полет събран в една единствена кама,
Аз, син на селянин, танцувам сред зюмбюли
Пораждащ обезлистяване в една зародишна година.

PE BUZA UNEI PAGINI 

Eu nu umblu prin lume ca lumea,
Eu nu mă sting dedulcit la senin,
Eu nu m-adaug numericelor forme,
Si nu încerc măcar să mă înclin.

Eu nu împletesc zăpezi cu săruturi,
Eu nu beau miros de seri care vin,
Eu nu trec umilinţele în dreptu-mi,
Nu-s vânzător de busuioc sau pelin.

Eu nu ascult tunetul nici cu pieptul,
Eu nu cobor azur din argint,
Nu mă hrănesc cu colinde de clopot,
Nici nu mă trag din fiinţe ce mint.

Cu hălci de dragoni solzoşi şi de aur,
Cu umbre de mere grijite şi dulci,
Duc fără prihană viaţa-mi de faur
Al zilelor mele frumoase şi lungi.

Cu frângeri de zodii la mijloc de soartă,
Cu sunet de cârciumi topind voluptos,
Aprind în exotica-mi dragoste plaiuri
De iasmii, petunii şi trandafiri roz.

Văzându-mi de treabă, abraş ca pământul,
Tăcut, noroios şi crăpat respirând,
Mă cheamă zăpezile-iele-n avântul
Nevoii de fluvii. Pieziş mă frământ.

În duminici de câmp şi în lacrimi debile,
Cu zbor adunat într-un singur pumnal,
Eu, fiu de ţăran, dansez prin zambile,
Iscând desfrunziri într-un an germinal.
Ionel Muscalu